четвъртък, 13 март 2014 г.

Къщичка за приказки





 Като бях малка хич не обичах да чета(за разлика от сестра ми), първо гледах колко е дебела книжката, дебелите веднага отиваха в графата - скучни. По тънките ги прочитах набързо, ама нищо не оставаше в главата. Задължителните списъци от училище хич не ми бяха по вкуса.
 Мисля, че първите книжки, които ме заинтригуваха бяха тези с кратките истории, изпълнени с весели случки и пакости. 
 Пипи, Макс и Мориц, баба Цоцолана, после  "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", "Осъдени души", "Майсторът и Маргарита",  "Сто години самота" или..................... хареса ми.
 Сега вече попораснала съм убедена, че за да се запали едно хлапе да чете то трябва да попадне не на задължителния списък, а на точната книжка. Тази, която рисува цветни картини, кара го да мечтае и го забавлява.
 Може да си прочел целия списък, но ако липсва желанието, книгата няма да може да ти каже нищо.
 А сега като влезна в книжарница съм като дете в сладкарница. На детските книжки се задържам най-много, има толкова невероятно илюстрирани издания, че не мога да им устоя.   Истории за малчугани, на които и аз се забавлявам, докато ги чета на моя пакостник.
 Не знам защо написах всичко това, май просто си споделям :)


 За приказните герои на една малка чаровница, която познавам само виртуално. Дано и хареса.



 

6 коментара:

  1. Стефи, все едно за себе си чета! И аз бях точно така като малка. А сега толкова обичам да чета, но рядко имам достатъчно време. Заспивам с книжка в ръка. Дано твоят прекрасен разделител запали огъня на желанието за четене у получателката си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хи-хи! Тони, не съм била само аз. Няма нищо случайно май. Наш ред е да разходим децата си в света на приказките и дано се окажем добри екскурзоводи в това околосветско пътешествие. Усмивки!

      Изтриване
  2. Леле, колко е изпипано всичко! Всяко бодче и конче си е на мястото. :) За момент си помислих, че това е Рапунцел, но после видях, че е на грешния етаж. Предполагам идеята е детето да се идентифицира с героинята на твоята приказка, защото разделителят ти е като приказка без думи. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мама Барба, много си мила! Изчервих се.
      Мисля, че малката чаровница е тъмнокоса, но не можах да избягам от клишето за русокосата принцеса от приказките.
      Усмивки!

      Изтриване
  3. Стефи, прекрасен подарък получих! Много обичам да чета, а още по-обичам да чета с такива аксесоари хубавите книжки!
    Твоят книгорапределител вече ми е любим!

    Днес си доставих удоволствието да почета на слънчице една книга, която наскоро ми подариха облечена от теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Знаех си, че трябва да сложа етикетче, че е за малката ти фея :), но явно и ти си като мен едно пораснало дете и си се припознала в русата принцеса:)
      Радвам се, че са ти харесали моите нещица, Люляче.
      Благодаря ти за сърдечните и топли думи.
      Усмивки!

      Изтриване