понеделник, 30 юли 2012 г.

Карамелът Му

  Помните ли как в голямото междучасие тичахме до лавката за сухи пасти, рула "Свежест", пакетче теменужки или бонбони карамела Му ( това са спомени на една 32 годишна, омъжена с прекрасно момченце или както навремето се казваше - просто лелка ).
  Помните ли как бабите ни ни гощаваха с домашно приготвени сладкиши - сутляш, кекс, млечна баница и още много други вкусотии. Аз помня. И толкова ясни са ми спомените, че днес връщайки се назад във времето ми става вкусно, уютно и спокойно.
  Искам и моето дете да има такива спомени един ден, за това мисля да се постарая много - да му дам онзи домашен уют не само по празниците, ами и в делниците, все пак те са по-голямата част от нашето ежедневие.
  Искам то да има истинско детство, а не това модерното, изпълнено само с материални лъскави "щървалоци" както баба,  бог да я прости казваше.
  Искам да имам време за излети в природата, за хапчици, забучени със сабички ( мама така ги правеше като бях малка и злояда ) за закуска, за неделни сладкарници и още много други такива важни малки моменти, които след време се превръщат в прекрасни спомени.
  Искам и вярвам, че ще се постарая да се справя с това предизвикателство.
  Онзи ден ги видях в магазина и веднага си купих - пуста носталгия по детството. Все още са си същите.
  

1 коментар:

  1. Твоите мъже са късметлии.Ти вече им създаваш уют и незабравими спомени.Малкият още не може да го оцени,но съм сигурна че разбира,че расте в дом пропит с атмосфера на любов и внимание.
    А носталгията по отминалите времена и мен ме гази от време на време.Бяхме деца-безгрижни,без отговорности.С истински игри и истинска и вкусна храна.Вярно нямаше днешното изобилие но вкусовете са незабравими.

    ОтговорИзтриване