вторник, 13 ноември 2012 г.

Нещо, на което не му е тук мястото

 "Успех!" ми каза днес една майка в парка, докато пушеше цигара под табелката за забрана за пушене на обществени места, която помолих да ми подпише писмото, което написах до кмета на нашата община във връзка с обезопасяването на тревните площи и ограждането на един строеж в застой.
 "Ехоооо!"  ми се щеше да извикам, аз няма да летя в космоса или да правя околосветско пътешествие, просто искам като данъкоплатец в тази община тя да си свърши работата.
 Безумно е да се вайкаме след всеки инцидент и чак тогава да търсим решение на проблема, не е ли по лесно да положим малко усилия,  да покажем гражданска позиция и да си извадим главата от пясъка. Май не.
 Честно казано чак се почуствах като някоя откачалка, докато ги молех да го подпишат.
 Като изключим може би десетината майки, които мислеха като  мен останалите ми казаха, че нямало смисъл и никой няма да ми обърне внимание в общината. Да, ама аз ще пробвам.
Искам детето ми да играе спокойно в парка, да съм спокойна и аз, когато след няколко години няма да съм до него и то ще играе там само след училище.
Стана ми много криво, че уж всички ние искаме да живеем като европейци, ама нещо май все не ни достига и никога  ние не сме си виновни просто чакаме..................... ей така да се случи като с магия, всичко да е прекрасно, чисто, спретнато.
Все изискваме от другите, а ние може да си правим каквото си искаме, от нас си нищо не изискваме и защо ние сме идеални.
Стана малко хаотично това, което исках да кажа, а то е просто - това, което ни заобикаля е част от нашия живот и ако вкъщи не чупите, не хвърляте боклуци из цялата къща, правите забележка на детето си да пази вещите си, не оставяте опасни предмети, които нараняват или просто се усмихвате правете го и на вън. Тогава няма да е нужно да стигаме този или онзи, защото ще сме като тях.
Усмивки!

2 коментара:

  1. Колко познато! Не знам защо хората не се научиха, че имат право да си изразят мнението.
    В моя град таксата за детските градини се увеличи драстично и вече е 88 лв. за едно дете. В мрежата майките бяха много активни, докато се оплакваха и всички затихнаха щом се стигна до ОБЩА подписка срещу таксите. Нямало смисъл, да се направели отделни подписки ...
    Естествено, нищо не излезе, даже не са връчени на кмета, защото наистина няма смисъл с 10 подписа на 3 хвърчащи листа.
    Така са повечето от нас, силни на думи, слаби на действия!

    ОтговорИзтриване
  2. Има много истина в това което си написала... промяната започва от всеки нас.

    И мен така ме гледаха, като ги питах защо пушат тук където моите деца играят.

    И още по-чудно ме гледаха, като седнах и събрах всичките угарки и боклуци които бяха направили...

    Един ден всички ще направим гражданско, социално общество.

    До тогава... остава вярата и добрата воля.

    ОтговорИзтриване